Ако диетите не помагат? Какво предприемат в Америка?

Опитите да научиш възрастен как да отслабне е толкова ефективно колкото да учиш котка да плува. При повечето хора диетите просто не вървят. Най-скорошното доказателство: проучване публикувано в New England Journal of Medicine изследва диети с различно количество въглехидрати, протеини и мазнини. Без никаква доза изненада се оказва, че няма голямо значение от вида на диета. Ако намалят калориите – хората отслабват. Но след две години и смъкнати 5кг, някои от участниците в проучването отново възвръщат теглото си. В подобно проучване през 2007 година също се установява качване на килограмите след като е приключила диетата.

Определено много малка част от отслабналите съумяват да запазят теглото си. Около 15% от участниците в скорошното проучване са изгубили поне 10% от телесната си маса. Със сигурност има много неща, които могат да се научат от разликите между двете групи – групата на хората, които задържат нормалните килограми, постигнати след диета и групата на хората, които възвъщат предишните си килограми. Вероятно е тази разлика да се дължи на силната воля, която притежават хората от първата група.

Съхраняването на калории е вроден инстинкт за самосъхранение. Той е по-силен дори и от инстинкта за възпроизвеждане, казва Матрин Катан от института за здравни науки в Амстердамският Университет. „ На всичкото отгоре ние живеем в среда, където храната е вкусна, евтина, достъпна и се яде с помощта на една ръка” казва той. Ето защо опитите за борба на индивидуалната личност с наднорменото тегло в подобна обстановка е обречена на провал.

Той и както и други хора в тази област, включително и Бари Попкин, алармират, че трябва да се инвестират повече средства за улесняването на обществото да води здравословен начин на живот. В градовете могат да се построят повече съоръжения за тази цел, като алеи за колоездачи и площадки за трениране на различни спортове. Учениците да имат повече часове по физическо възпитание. А храните които са с по-голямо съдържание на полезни хранителни вещества да се облагат с по-малки такси. „Кое в същност е от полза, ако се погледне от чисто научна гледна точка?” е въпроса, който си задава Катан.

Има предварителни проучвания, според които широко обществените усилия ще дадът резултат. В статия на Катан е представена една програма проведена в два малки града във Франция по следния начин „Всеки от кмета до собствениците на магазини, учители, лекари, фармацевти, собствениците на ресторанти, спортни асоциации, медии, учени и различни представители на обществеността в тези градове се присъединиха и това даде резултат за насърчаване на децата да се хранят по-здравословно и да се движят повече.“ Вдъхновен от доказателствата, че тази система работи за ограничаване на разпространението на наднорменото тегло и подобряването на здравето както на младите така и на възрастните тя е наречена EPODE. Сега тя се разпростира във Франция и на други места в Европа. EPODE е обещаваща но са необходими много изследвания, за да се установи дали и коя общност подходяща за да се подложи на нея извън Европа.

Това е особено сложен въпрос в САЩ, където се обръща повече внимание на индивидуалната отговорност за борбата със затлъстяването, отколкото на отговорността на цялата индустрия свързана с производството на храни, както и на големи промени в законодателството за тази цел. „Хубаво е хората да се научат да са отговорни, но ние трябва да ги улесни за тази цел” казва Марлин Шварц представителен директор на Rudd Center for Food Policy and Obesity към Йеилския Университет. „Трябва да изградим околна среда, която да насърчава отговорността”. Тя споделя, че след като е практикувала като клиничен психолог и е учила терапевтични техники за лечение на проблеми с храненето, тя е достигнала до извода, че „много малък процент от проблема със затлъстяването е в следствие на емоционално нещастие, и че главният причинител е околната среда. Затова измених насоката на изследванията, които провеждам.”

Някои от бившите и колеги занимаващи се с лечение, въпреки че осъзнават щетите които нанася околната среда на пациентите, продължават да развиват терапии с индивидуална насоченост.

Две малки Шведски проучвания водят до заключението, че познавателната терапия, която учи хората на умствените и емоционални способности, които са им нужни за да се контролират – могат да помогнат на хората да намалят теглото си и да го задържат за поне една година и половина.
Следва продължение…